поупражнил си

Речник на българския език

1. поупражнил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поупражнил си е производна форма на поупражня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поупражнил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поупражнил си е производна форма на поупражня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).