поупражнил е

Речник на българския език

1. поупражнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поупражнил е е производна форма на поупражня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поупражнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поупражнил е е производна форма на поупражня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).