поупражнило
1.
поупражнило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
поупражнило
е производна форма
на поупражня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
поупражнило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
поупражнило
е производна форма
на поупражня (мин. деят. св. прич. ср. р.).