поунесъл

Речник на българския език

1. поунесъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поунесъл е производна форма на поунеса (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поунесъл — мин. деят. св. прич. м. р.

поунесъл е производна форма на поунеса (мин. деят. св. прич. м. р.).