поумърлушил съм

Речник на българския език

1. поумърлушил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поумърлушил съм е производна форма на поумърлуша (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поумърлушил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поумърлушил съм е производна форма на поумърлуша (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).