поумърлушил си

Речник на българския език

1. поумърлушил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поумърлушил си е производна форма на поумърлуша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поумърлушил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поумърлушил си е производна форма на поумърлуша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).