поумърлушил е

Речник на българския език

1. поумърлушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поумърлушил е е производна форма на поумърлуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поумърлушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поумърлушил е е производна форма на поумърлуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).