поумърлушило

Речник на българския език

1. поумърлушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поумърлушило е производна форма на поумърлуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поумърлушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поумърлушило е производна форма на поумърлуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).