поумърлушили

Речник на българския език

1. поумърлушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поумърлушили е производна форма на поумърлуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поумърлушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поумърлушили е производна форма на поумърлуша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).