поумърлушила

Речник на българския език

1. поумърлушила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поумърлушила е производна форма на поумърлуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поумърлушила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поумърлушила е производна форма на поумърлуша (мин. деят. св. прич. ж. р.).