поумърлушил

Речник на българския език

1. поумърлушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поумърлушил е производна форма на поумърлуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поумърлушил — мин. деят. св. прич. м. р.

поумърлушил е производна форма на поумърлуша (мин. деят. св. прич. м. р.).