поумърлушел

Речник на българския език

1. поумърлушел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поумърлушел е производна форма на поумърлуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поумърлушел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поумърлушел е производна форма на поумърлуша (мин. деят. несв. прич. м. р.).