поумълчи

Речник на българския език

1. поумълчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поумълчи е производна форма на поумълча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поумълчи — повелително наклонение, ед. ч.

поумълчи е производна форма на поумълча (повелително наклонение, ед. ч.).