поумълчало е

Речник на българския език

1. поумълчало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поумълчало е е производна форма на поумълча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поумълчало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поумълчало е е производна форма на поумълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поумълчало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поумълчало е е производна форма на поумълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).