поумълчало

Речник на българския език

1. поумълчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поумълчало е производна форма на поумълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поумълчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поумълчало е производна форма на поумълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поумълчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поумълчало е производна форма на поумълча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поумълчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поумълчало е производна форма на поумълча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).