поумълчал

Речник на българския език

1. поумълчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поумълчал е производна форма на поумълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поумълчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поумълчал е производна форма на поумълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поумълчал — мин. деят. св. прич. м. р.

поумълчал е производна форма на поумълча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поумълчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поумълчал е производна форма на поумълча (мин. деят. несв. прич. м. р.).