поуморяло

Речник на българския език

1. поуморяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поуморяло е производна форма на поуморя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поуморяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поуморяло е производна форма на поуморя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).