поуморял

Речник на българския език

1. поуморял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поуморял е производна форма на поуморя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поуморял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поуморял е производна форма на поуморя (мин. деят. несв. прич. м. р.).