поуморявал си

Речник на българския език

1. поуморявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поуморявал си е производна форма на поуморявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поуморявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поуморявал си е производна форма на поуморявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поуморявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поуморявал си е производна форма на поуморявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).