поуморило съм

Речник на българския език

1. поуморило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поуморило съм е производна форма на поуморя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. поуморило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поуморило съм е производна форма на поуморя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).