поуморило е

Речник на българския език

1. поуморило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поуморило е е производна форма на поуморя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поуморило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поуморило е е производна форма на поуморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).