поуморила

Речник на българския език

1. поуморила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поуморила е производна форма на поуморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поуморила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поуморила е производна форма на поуморя (мин. деят. св. прич. ж. р.).