поуморил

Речник на българския език

1. поуморил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поуморил е производна форма на поуморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поуморил — мин. деят. св. прич. м. р.

поуморил е производна форма на поуморя (мин. деят. св. прич. м. р.).