поуморели

Речник на българския език

1. поуморели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поуморели е производна форма на поуморя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поуморели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поуморели е производна форма на поуморя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).