поумнели

Речник на българския език

1. поумнели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поумнели е производна форма на поумнея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поумнели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поумнели е производна форма на поумнея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).