поукрепяло

Речник на българския език

1. поукрепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поукрепяло е производна форма на поукрепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поукрепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поукрепяло е производна форма на поукрепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).