поукрепял

Речник на българския език

1. поукрепял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поукрепял е производна форма на поукрепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поукрепял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поукрепял е производна форма на поукрепя (мин. деят. несв. прич. м. р.).