поукрепнел

Речник на българския език

1. поукрепнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поукрепнел е производна форма на поукрепна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поукрепнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поукрепнел е производна форма на поукрепна (мин. деят. несв. прич. м. р.).