поукрепило

Речник на българския език

1. поукрепило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поукрепило е производна форма на поукрепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поукрепило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поукрепило е производна форма на поукрепя (мин. деят. св. прич. ср. р.).