поукрепил

Речник на българския език

1. поукрепил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поукрепил е производна форма на поукрепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поукрепил — мин. деят. св. прич. м. р.

поукрепил е производна форма на поукрепя (мин. деят. св. прич. м. р.).