поукрепи

Речник на българския език

1. поукрепи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поукрепи е производна форма на поукрепя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поукрепи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поукрепи е производна форма на поукрепя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поукрепи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поукрепи е производна форма на поукрепя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поукрепи — повелително наклонение, ед. ч.

поукрепи е производна форма на поукрепя (повелително наклонение, ед. ч.).