поузреел

Речник на българския език

1. поузреел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поузреел е производна форма на поузрея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поузреел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поузреел е производна форма на поузрея (мин. деят. несв. прич. м. р.).