поудължил

Речник на българския език

1. поудължил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поудължил е производна форма на поудължа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поудължил — мин. деят. св. прич. м. р.

поудължил е производна форма на поудължа (мин. деят. св. прич. м. р.).