поудължи

Речник на българския език

1. поудължи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поудължи е производна форма на поудължа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поудължи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поудължи е производна форма на поудължа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поудължи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поудължи е производна форма на поудължа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поудължи — повелително наклонение, ед. ч.

поудължи е производна форма на поудължа (повелително наклонение, ед. ч.).