поудължал

Речник на българския език

1. поудължал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поудължал е производна форма на поудължа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поудължал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поудължал е производна форма на поудължа (мин. деят. несв. прич. м. р.).