поудължавало

Речник на българския език

1. поудължавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поудължавало е производна форма на поудължавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поудължавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поудължавало е производна форма на поудължавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поудължавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поудължавало е производна форма на поудължавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поудължавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поудължавало е производна форма на поудължавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).