поудължавал

Речник на българския език

1. поудължавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поудължавал е производна форма на поудължавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поудължавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поудължавал е производна форма на поудължавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поудължавал — мин. деят. св. прич. м. р.

поудължавал е производна форма на поудължавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поудължавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поудължавал е производна форма на поудължавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).