поугоявало си

Речник на българския език

1. поугоявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поугоявало си е производна форма на поугоявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поугоявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поугоявало си е производна форма на поугоявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поугоявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поугоявало си е производна форма на поугоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).