поугасил е

Речник на българския език

1. поугасил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поугасил е е производна форма на поугася (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поугасил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поугасил е е производна форма на поугася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).