поугасило е

Речник на българския език

1. поугасило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поугасило е е производна форма на поугася (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поугасило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поугасило е е производна форма на поугася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).