поугасил

Речник на българския език

1. поугасил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поугасил е производна форма на поугася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поугасил — мин. деят. св. прич. м. р.

поугасил е производна форма на поугася (мин. деят. св. прич. м. р.).