поугасвал

Речник на българския език

1. поугасвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поугасвал е производна форма на поугасвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поугасвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поугасвал е производна форма на поугасвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поугасвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поугасвал е производна форма на поугасвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поугасвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поугасвал е производна форма на поугасвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).