поувъртяло си

Речник на българския език

1. поувъртяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поувъртяло си е производна форма на поувъртя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поувъртяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поувъртяло си е производна форма на поувъртя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поувъртяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поувъртяло си е производна форма на поувъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).