поувъртяло е

Речник на българския език

1. поувъртяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поувъртяло е е производна форма на поувъртя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поувъртяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поувъртяло е е производна форма на поувъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поувъртяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поувъртяло е е производна форма на поувъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).