поувъртяло

Речник на българския език

1. поувъртяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поувъртяло е производна форма на поувъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поувъртяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поувъртяло е производна форма на поувъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поувъртяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поувъртяло е производна форма на поувъртя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поувъртяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поувъртяло е производна форма на поувъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).