поувъртяла

Речник на българския език

1. поувъртяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поувъртяла е производна форма на поувъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поувъртяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поувъртяла е производна форма на поувъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поувъртяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

поувъртяла е производна форма на поувъртя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поувъртяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поувъртяла е производна форма на поувъртя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).