поувличах

Речник на българския език

1. поувличах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

поувличах е производна форма на поувличам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. поувличах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

поувличах е производна форма на поувличам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).