поувличал си

Речник на българския език

1. поувличал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поувличал си е производна форма на поувличам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поувличал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поувличал си е производна форма на поувличам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поувличал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поувличал си е производна форма на поувличам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).