поувличало съм

Речник на българския език

1. поувличало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поувличало съм е производна форма на поувличам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. поувличало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поувличало съм е производна форма на поувличам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. поувличало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

поувличало съм е производна форма на поувличам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).