поувличало си

Речник на българския език

1. поувличало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поувличало си е производна форма на поувличам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поувличало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поувличало си е производна форма на поувличам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поувличало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поувличало си е производна форма на поувличам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).